Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2010 11:19 - Така се радвахме на 10 ноември, а сега в България сме сбирщина от тъжни хора
Автор: emanuilova Категория: Други   
Прочетен: 1235 Коментари: 4 Гласове:
0



Взрив от възторг, равен по силата на космическия, от който се ражда цялата Вселена. Такава беше всеобщата експлозия на радост в България на 10 ноември 1989 г.

И не само на тази дата, и не само в първите седмици, след като несменяемият бай Тошо все пак се оказа сменен. Хиляди плакаха на площада пред „Свети Александър Невски". А които бяхме далече от София - бършехме сълзите си пред телевизорите, когато милиони за първи път прегракваха, докато викаха: свобода и демокрация! И когато Гена Димитрова пя „Мила родино" по начин, заради който можеш да се разплачеш и 20 години по-късно.

На следващите митинги хората зарязваха работа и домове и заминаваха за София, за да могат да викат на воля сладките думи Свобода и Демокрация. Същото ставаше и в другите големи градове. И не просто ги викаха - тези думи бяха станали част от естеството ни, те бяха витамините във въздуха, те бяха допингът, които вдишвахме заедно с кислорода след 45 мършави години.

Вярвахме, че се слага завинаги край на ограбването на хората, които трябваше да построят фалшивия комунизъм с цената на десетилетия унизителна мизерия. Вярвахме, че най-сетне трудът на умните и можещите ще бъде забелязан, а не мачкан както преди, и те ще си получат заслуженото. И ще направят България Швейцария на Балканите. Не стана...

И сега интригантите, Остап Бендеровците, некадърните, живеят по-добре от кадърните. И сега от политика в България се забогатява, докато в някои стари демокрации да си политик, съвсем не е най-доходоносната работа. И сега, също както при социализма, „за кокошка - няма прошка, за милиони - няма закони".

Защо в България истинската промяна не се състоя? Причината май ще се окаже проста: защото я направиха децата на дъртата комунистическа номенклатура. А те я направиха,  защото вятърът на промяната в Европа беше станал ураганен и ако тръгнеха срещу него, щяха да бъдат пометени, но наистина. Не както сега - наужким. Направиха я, за да продължат да изгребват каймака на брутния вътрешен продукт на държавата за себе си. Пък и бяха добре подготвени - децата на дъртата номенклатура учеха без конкурси в елитните езикови гимназии, докато повечето от останалите не можеха да припарят дори до оградите на тези училища. Те учеха в най-добрите задгранични университети. Другите знаеха, че това може да им се случи в някой следващ живот. Въобще - бяха подготвени. И знаеха какво и как да направят.

И как само манипулираха обществото - чрез нечестни закони, чрез купени избори. И какво ми се правят на ощипани моми сега - за търговията в чудовищни размери на последните парламентарни избори става дума. Че това е практика от зората на българската псевдо демокрация. Съвсем в началото бяха кебапчетата и биричката, много скоро след това дойде и кешът. Който трябваше, добре го знаеше и се възползваше от тарифата на съответната година.

Един факт, който ме потресе: През 1993 г. на парламентарните избори коалицията на покойния вече д-р Петър Дертлиев спечели 1 МИЛИОН и 300 ХИЛЯДИ гласове. И НЕ УСПЯ ДА ВКАРА НИТО ЕДИН ДЕПУТАТ В ПАРЛАМЕНТА.

Коментарът е повече от излишен. 

Разбира се, някои неща станаха: например при Тато, ако си роден на село и ако някой партиен велможа не благоволи да ти позволи след добре организирано от твоя страна ходатайство да живееш в града - на село си умираш. Няма значение какво образование имаш и къде можеш да се реализираш. Кой да живее в Пловдив, София и т.н., решаваше партията майка. Падна Берлинската стена, която опасваше България и която не позволяваше да отскочиш дори до Одрин или Скопие. Друг е въпросът, че поради бедност тази стена сега е по-висока за много българи, отколкото преди. Падна политическата цензура в медиите, но това не е никакъв повод за радост, защото тя беше заменена с икономическа цензура - също толкова безмилостна като предишната. Падна унизителният ергенски данък. Затова пък сега ти съдират кожите по други законни начини - примерно плащаш си здравните осигуровки, но се пиши умрял, ако имаш сериозен здравословен проблем, а джобовете ти са празни. Бачкаш до отмала, а при двама работещи в едно домакинство не можеш да си покриваш сметките за парно и вода. И тогава и сега контрастът между бедните и богатите беше очевиден, сега само дето е по-драстичен. Ако не бяха китайските стоки, досега в демокрацията милиони българи щяха да изглеждат като клошари...

Освен това България стана нещо като втори Холивуд, обири ежедневно и повсеместно насилие, труп след труп. Само дето и обирите, и насилието, и труповете тук са истински.

Ето затова 1 милион българи вече живеят и работят зад граница - явно по света има и капитализъм и с по-човешко лице. Скоро ще станат и два милиона. И така нататък, и така нататък...

И каква стана тя 20 години по-късно? От роби на социалиЪма се превърнахме в роби на капитализЪма. Няма демокрация в България. Всичко е псевдо. Има виновни за това, и то не един. От едната страна са алчните и  подкупни политици и управници, които не знаят насита. От другата страна - народът. Българите наистина сме овце. А в същото време не можем да работим в екип - колективно не сме способни да направим нищо свястно.

Хак да ни е...




Гласувай:
0
0



1. анонимен - Все едно аз съм го писал..
24.01.2010 11:35
84,Значи станахме двама. Ако до някое добро съ*-щество застане още едно...ще станат двама срещу само няколко милиона нагаждачи, крадци, невежи, неграмотни и крадиви същества.
Истина е, че престъпната номенклатура извърши преврата от 89 и прехода организирано и криминално за да унищожи добродетелите и моралните ценности на българите, с цел в всеобщото блато да царстват крадците и измамниците.
И днес има надежда и изход и той се казва "Аерогара София".

С благодарности за постинга.
цитирай
2. reporter - Безпощадно истинско. Жалко за в...
24.01.2010 12:39
Безпощадно истинско. Жалко за всички, които по една или друга причина все още живеят в България
цитирай
3. анонимен - Много силно и. . . тъжно. Ама наис...
24.01.2010 15:51
Много силно и... тъжно. Ама наистина хак ни е! За овчедушието, за примиренчеството, за глупостта "от нас да мине". Хак ни е - за това, че всеки от нас, поотделно, му намира колая. В крайна сметка всички заедно се оказахме на дъното. Наистина - хак ни е!
цитирай
4. анонимен - Изпитах щастие след прочита на т...
24.01.2010 19:34
Изпитах щастие след прочита на тъжния разказ на г-жа Емануилова. Просто има още хора в България.
Г-жо Емануилова, благодаря Ви. Пишете. Още.
Приобщавайте честните и порядъчните за един по-добър живот. Днес се раждат и растат истинските утрешни десиденти, те имат нужда от учители. Смисълът на живота е в любовта и в доброто.

арх.Стойчо Парушев
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emanuilova
Категория: Други
Прочетен: 204001
Постинги: 121
Коментари: 142
Гласове: 215
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031