Когато не знаеш как да постъпиш – постъпи справедливо! Когато не знаеш какво да кажеш – кажи истината!
Твърди се, че тази сентенция не са ни подарили както обикновено римляните, които сякаш като едни истински мъдри богове, са се произнесли по великолепен и запомнящ се начин за всичко. И то толкова универсално, че чак настръхваш повече от две хиляди години след формулирането на крилатите им мисли…
Но все едно е кой го е казал. Важното е, че всеки със сърцето си чувства, че това е сентенция, формулирана по един прелестен начин от очевидно прелестен в душата си човек.
И е очевидно, че който успее да живее по нейните препоръки, като нищо може да се окаже най-щастливият човек на Земята.
Ако обаче на този човек му се наложи да съди днешните ни объркващи времена и събития – какво ли би казал?. Например как би коментирал страховитите новини за обезобразеното в Англия момченце, почти изядено от кучета, за убитото 6-годишно момиченце Кристияна от село Сушево, Разградско, за изръфаните почти до таза от кучета крака на 85-годишната баба Гена от Лисево, Ловешко, която скоро след трагедията почина… И за последния трагичен случай с дете в Балчик.
Но какво ли би казал и за отрязаните крачета на доверчивото куче Мима от Дряново, което разплака хиляди български природозащитници…!
То може и по другите краища на планетата да има подобни крайности, но в България те са наистина за Книгата на рекордите…При случаи като последния в Балчик се надига наистина справедлив гняв у много хора. При случаите като с кучето Мима се взривява наистина справедлив гняв срещу садистите…
Природозащитнци с право се надигнаха в защита на кучето Мима
Къде си сега ти, източни мъдрецо, да ни кажеш как да разпознаем справедливостта, как да разпознаем истината? И да ни кажеш защо на нас българите все ни се изплъзва всяка минута, всеки час, всеки Божи ден и истината, и справедливостта?
И не е ли защото отказваме да признаем правата на доказано най-добрия приятел на човека – кучето, който умее да обича така, както никое така наречено висше човешко същество няма капацитет да обича?
И не е ли, защото агресивни и безмилостни или пък просто – безотговорни хора, превърнаха тези четириноги абсолютно злоумишлено, съзнателно и със специални тренировки – от доказани добродушковци в убийци?
И не са ли връхлитащите ни една след друга трагедии през последните години опит на Небето да ни каже, че сме стъпили на пътека, която не е нито истинска, нито справедлива, че носим отговорност за всичките си действия, че прекрасните неща не са никак случайни, че те не стават сами!
Миришещите на чисто улици, зелената трева, чистите входове на блоковете, характерът и поведението на кучетата, не са единствено отговорност на Бога.Подредените и богати държави, не са паднали от небето!
Те са станали такива, защото хората и без да са чули за горната сентенция, не обръщат гръб на истината и справедливостта…. И затова си имат подредени държави, и затова държавите им бранят като орлици поданиците си!….
Но как да се наредим между подредените държави, като нашият най-голям талант е да седнем в кръчмата, да си дръпнем подобаващо и да се изплюем подобаващо…
Избрани статии
