Каза си го човекът. Ако вместо да му ръкопляскат го дразнят, той няма да работи нито за хората Си, нито за държавата Си, а може да подпише само заради едничкия си Инат проучването и разработката на шистов газ в Североизточна България. Е това му е хубавото на Бойко Борисов – че каквото му е на сърцето, това му е и на устата. Защото всичките му предшественици бяха по-дипломатични откъмто речта от него, но в никакъв случай по милозливи по отношение на България и народонаселението й. Те също подписваха де що им падне. И също на Инат заради едничкия келепир.
Ама защо се чудим на Бойко Борисов? Не е ли на всяко и кое да е работно място в България все същото? Чорбаджии – и едри, и дребни, началници и шефчета – и дребни, и едри управляват и мачкат на инат, само защото подпопечните им забравят да им викат ура по повод и без повод. Колко наемници на труда у нас могат да се похвалят, че са оценени единствено и само въз основа на работата, която вършат?
Забравяме всички вкупом, че характерите си – тежки или леки, трудни или приятни, задължително трябва да си ги дундуркаме само и единствено у дома. На работата – само се работи. Но никъде в България това не е така.
При това положение – чудно ли , че и в правителството очевидно е същото?
Хайде идвай, позитивно мислене, и ти оптимизъм идвай в България , стига някой да ви/си позволи да припарите из тези географски ширини!
Автор: Елена Емануилова
Този текст е от www.snaiper-bg.net