Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2011 19:51 - Какъв скопец трябва да си, за да се бъзикаш с априлците от Брацигово?
Автор: emanuilova Категория: Политика   
Прочетен: 3376 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 13.04.2011 19:52


В памет на пра-пра дядо ми Калин, обесен на моста на Марица в Пловдив, който падна от придошли високи води преди няколко десетилетия – сега е така нареченият Пешеходен мост или вагоните, които пловдивчани с право смятат за изключително грозни. Обесен е от турците заради участие в Априлското въстание от Брациговската чета на Васил Петлешков. Нямаше да занимавам никого с тази хем историческа, хем  семейна сага, ако изведнъж не се оказа, че  повече от хиляда априлски въстаници от Брацигово и околностите му са заличени от българските учебници по история. И това накара заспалото дълбок сън през последните години Брацигово да въстане за втори път – този път срещу глупостта и лекомислието на някои от хората с власт на собствената им държава. Още подробности – вижте тук! Българите са до такава степен толерантни за някои неща – което наистина си е похвално качество, че чак се подценяват по един глупашки начин. За мен например беше голямо изумление с огромно закъснение при напреднали години – някъде около 35-те си години, да науча  за героично-трагичната участ на пра-пра дядо ми Калин. Той с цялото си домочадие побягнал заради турците от магнетичната и сега Широка лъка. И къде, къде – нали си е планинец по душа – заселил се в село Жребичко. От него по билото на Родопите има пряка пътека до Брацигово. Дори част от обработваемите ниви на жребичани са били около Брацигово. И когато настъпил онзи революционен момент – българите да въстанат срещу отоманците, жребичани не се поколебали – десетки се включили в делото. И дядо ми Калин  в това число. В четата на Васил Петлешков, изгорен жив от турците един от истинските мъченици за свобода в тази държава. Не смятам за никаква дребна подробност факта, че един от живите ми втори братовчеди в момента се казва… Васил Петлешков. Но друго искам да разкажа. От историята знаем за погрома на Априлското въстание, за кланетата в Батак, и Перущица и т.н. Това което малко хора знаят – то е пак заради селективния подход на историците към важните за България събития, какво е станало с арестуваните въстаници от Брациговската чета. Бесели са ги методично и без да прескачат. Бесилата са започвали от Джумаята в Пловдив и понеже бая народ е трябвало да увисне – бесилките били подредени и върху моста над река Марица. Семейната легенда разказва, че дядо Калин е бил як като бик. И когато му нахлузили примката – на него му се паднало лобното му място да е над река Марица, той някак си успял да се откопчи от нея. Всички си помислили, че по неписания закон на подобни екзекуции турците ще помилват дядо ми Калин. Но не го помилвали. Вторият опит бил успешен… Никой не знае къде е погребан дядо Калин. Без да осъзнавам и аз се сдобих с грях към него. Някъде между 1983-1984 г. заради вечната липса на места в култовото арт  заведение на Пловдив по онова време – „Кристал”, седнахме с приятели на една маса с двама непознати мъже. Запомнихте за кои времена става дума, нали? Единият от тях – на възраст 75 години и повече, изглеждаше необикновено за онези работническо-селски времена. Елегантен, харизматичен, с излъчване на преуспял човек, наместил без колебание ценностите, според които живее, спокоен, ерудиран, адвокат по професия – направо синя кръв, която по принцип в България няма. И като ни хванаха питиетата, човекът даде да се разбере, че направо е пристрастен към историята. А причината бил един монах от опожарения Тешелски манастир, който никога след това не бил възстановен /дори не бях чувала тогава, че е имало такъв манастир!/. Този монах му бил съсед в кооперацията в София, където живееше елегантният възрастен мъж. И каза, че точно той го е запалил по историята, защото така се стекли обстоятелствата, че той изповядал въстаниците от Брациговската чета преди турците да ги изпратят на заколение – може би поради географската близост на манастира с Брацигово, осъдени заради участието си във въстанието на смърт. Този монах починал малко преди Втората световна война. Направо подскочих! Как да не си помислиш, че Провидението или Бог ни е курдисал на една маса с този човек! Разказах на едро за Дядо Калин. Човекът ми каза, че всичко, което му е разказал монахът от Тешелския манастир му е записано, но така от въздуха нищо не може да си спомни за дядо Калин. Къде и как да ви открия, попитах – тогава нямаше електрони пощи, нямаше мобилни телефони. Отивам за два дни в Кърджали и след това пак ще мина от тук, отговори ми човекът. И въобще, аз често се отбивам в пловдивския „Кристал”… Не мога и досега да си простя глупостта!… Никога повече не видях този човек. Той си беше възрастен и беше абсолютна глупост от моя страна да разчитам на този вид комуникация. Но става това, което трябва да стане… Ако е рекъл Господ някой от наследниците на този мъж може пък  да прочете това и аз на свой ред аз пък да прочета последните думи на дядо ми – Бунтовникът, който сега някои хора се опитват заедно с други да ги натикат в ъгъла на историята. А българите до такава степен не тачим историята си, в това число и аз, че когато жребичани решили да въздигнат паметник на своите Априлци, не могли да възстановят старата фамилия на дядо ми. Но ако на паметната плоча прочете Калин Широколъшки, да знаете, че това е дядо ми по бащина линия… Обесен на моста над Марица, който падна. Заради участието си в Априлското въстание. От Брациговската чета. Която изхвърлиха от учебниците… Понеже през вековете, та до наши дни политиците непрекъснато си играят игрите за сметка на такива като мен и вас и като дядо Калин – държа да подчертая: познавам турци, на които се възхищавам, познавам българи, на които се възхищавам. И за съжаление – и обратното и за двата етноса. Този текст няма за цел да ни озъби за пореден път едни срещу други – правили сме го толкова много години и векове и от това хаир никой не видя. Този текст е за това саможертвата на такива като дядо ми Калин – той е бил един от хилядите, да не се окарикатурява или да се изтрива с гума. Дядо Калин и хората като него са зарязвали малки невръстни деца, красиви млади булки, ниви и спокойствие не заради себе си, а заради общото благо… Ние това сега можем ли го? Ама честно?…. Автор: Елена Емануилова
този текст е взет от www.snaiper-bg.net




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


1. komunisticheski - за съжаление
08.05.2013 12:43
историята е повече политика, отколкото, това, което наистина трябва да бъде, и се получават такива неща...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emanuilova
Категория: Други
Прочетен: 204110
Постинги: 121
Коментари: 142
Гласове: 215
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031