Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2008 13:15 - Апокрифъ т "Ходене на Богородица по мъките" и идеята за задгробния съд, отразена в египетски ръкописи.
Автор: eloiz Категория: Технологии   
Прочетен: 5771 Коментари: 1 Гласове:
0



"Ходене на Богородица по мъките" е един от най-разпространените през Средновековието апокрифи, наред с "Книга на Енох", "Видение на апостол Павел" и пр. от същия тип. Произведението притежава безспорни качества, сред които е и вечната идея за възмездието и милосърдието. Много силни са вложените социални елементи, опониращи на масите в силно разслоеното класово(в случая феодално) общество. Апокрифът изразява не само критичното отношение на хората от низините към произвола на властимащите, но се занимава и с недостатъците и недъзите на самото общество, без обаче да дава кардинална оценка за света и да зове към рязка промяна на действителността. Заради тези свои особености текстът не е бил признат от официалните религиозни институции нито в славянския свят, нито във Византия, нито в Западна Европа. Влиянието на апокрифа се усеща върху творчеството на Д.Алегиери, Милтън, Гьоте, Байрон, Ламартин, Юго, Алексей Толстой, мотивът за задгробния съд над душите е популярен и до наши дни. Най-старият известен препис от апокрифния разказ, българска версия е от ХІІв. Публикуван е за първи път от Н.С. Тихонравов. Съхранява се в Държавната библиотека на Русия в Санкт Петербург. В пловдивската Народна библиотека се съхранява препис от ръкописа на среднобългарски език в сборник от ХVв. В новобългарски превод апокрифът се появява през 1922г. в София. Главно действащо лице в творбата е Богородица, отъждествявана като символ на изстраданото милосърдие. Придружена от архангел Михаил и от 400ангели тя слиза в Ада, за да види докъде достигат пределите на човешкото страдание. Потресена от разкрилите се пред очите й картини, тя моли Господ Бог да се смили и да отложи наложените сурови наказания на грешниците, сред които има и бивши служители на църквата и държавата. Но молитвата й е отхвърлена. Господ Бог, олицетворение на възмездието и на справедливостта за онеправданите се позовава на древния закон,посочен в Стария Завет: " Ще им се въздаде според делата им". На първо място трябва да се посочи, че мотивът за слизане на жив човек с изключителни способности в подземното царство на мъртвите не е нов - най-популярната му разработка в древността си остава митът за Орфей и Евридика. Интересна особеност на мита е именно личността на героя, който извършва подвига -в случая Орфей е любимец на боговете и полубог, според други легенди Херакъл, който също влиза в земите на Хадес е син на бог, за Еней, който също попада в подземното царство се твърди, че има полубожествен произход. Всички тези герои предприемат пътуването си в света на мъртвите , за да извършат подвиг не за себе си, а в нечие друго име. Пътуването на Богородица може да се нарече проява на чисто човешко любопитство, след което обаче тя успява все пак да измоли от Бог кратък отдих за мъченията на душите и у читателя се създава впечатление, че посещението на Божията майка не е било случайно, било е част от нечий промисъл. Според изнесените данни за съдържанието на апокрифа бихме могли да потърсим литературните му корените не само в юдейската общност, която вероятно го пренася през ранното Средновековие в Мала Азия и Византия, откъдето пък текстът се разпространява в цяла Европа. Защо? Библията съдържа разказ за пребиваването на евреите в Египет и за тяхното бягство под водачеството на Мойсей. Наред с това съществуват редица косвени доказателства, че предците на днешните евреи са посещавали и познавали много добре културата и държавното устройство на първата империя в историята на човечеството. През ХІв. пр.Хр. се появява държавата Израил, чиито пръв цар е Саул - т.е. израилската държава е с 2000 години по-млада от египетската. През ХІв. Египет вече е мощна империя, политически и културен хегемон в Палестина, Финикия и Сирия,така, че младата държава Израил неизбежно е трябвало да попадне в сферата на силното египетско влияние. Освен исторически, причините да се отнесат най-старите преписи на апокрифа именно към египетски източници са и в наличието на коптски текстове, третиращи мотива в характерен за египетската религия и светоразбиране стил, основаващ се на идеята за задгробен съд на душите на мъртвите, извършващ се именно в царството на бог Озирис. Възникването на идеята за задгробен съд на душите, основан върху нравствени принципи възниква сравнително късно в Египет - едва през епохата на Новото царство. Тя е широко застъпена в Книга на мъртвите, в която са изброени множество заклинания, които да помогнат на починалия да докаже своята праведност и по този начин да осигури безсмъртие на душата си. Въпреки това най-ранните примери за "оправдание" в посмъртния съд се откриват още в Текстовете от пирамидите - т.е. епохата на Старото царство, което говори, че идеята за съда и доказването на "невинността" на мъртвия в никакъв случай не е приоритет само на религиозните традиции на Новото царство. "Оправданието" най-общо означава, че при съда на боговете думите на мъртвия(неговият глас) са правилни. Идеята за съда на Озирис се преплита с мита за борбата за наследството на Озирис между Хор(син на Озирис) и Сет(еманация на злото), където Хор(новият цар) успява да докаже правото си, признат е за законен наследник и се възкачва на престола. Възцаряването на новит фараон връща на земята Маат(принципът за справедливост, ред и хармония), като явно митът за " оправданието" се свързва не само с коронацията на новия египетски цар, но и с победата над смъртта и възстановяването на реда в държавата, а също и с обезсмъртяването на починалия владетел, т.е. с осигуряване на безсмъртие на душите и на неговите поданици. Връзката между понятията "справедлив съд/оправдание/безсмъртие/ " е очевидна. Тези представи намират почва в някои късни египетски литературни произведения. В превода на един демотичен ръкопис със заглавие "Приказки за върховните жреци на Мемфис"(преводът е направен от Fr.L.Griffits, Stories of the Hight Priests of Memphis) са включени 2 текста,в единия от които , датиран към 3в.пр. Хр. се разказва за по-големия син на Рамзес ІІ - върховният жрец на бог Пта Сатни Хаемуас и за неговите приключения. Втората приказка , датирана към 46-47г. сл.Хр. разказва за сина на Сатни-Хаемуас - Са-Озирис(в превод името означава "Син на Озирис". В самото начало на този текст се съобщава, че на Сатни-Хаемуас и жена му Мехит-Уехет сред дълги години на безплодие най-сетне се родил син. Заради един пророчески сън го нарекли Са-Озирис. ( Мотивът за чудодейното раждане на дете от възрастни родители, преплетен с този за полубожествения произход на детето оставям без коментар) Според края на приказката в това момче се преродил един умрял преди 1500години знаменит магьосник и гадател, изпратен отново да живее на земята от самия бог на мъртвите - Озирис. Малкият Са-Озирис бързо пораснал и възмъжал. В училище надминанавал по знания писаря - учител, и то с приказна бързина.( Отново познат мотив - да си спомним изключителните способности да детето Исус ) Всеки, който го чуел, оставал поразен от неговата мъдрост. Тогава баща му започнал да го води на празненствата в двореца на фараона, където момчето се състезавало по мъдрост с магьосниците и съветниците на фараона и ги побеждавало.(1) Паралелът между тази част от историята и Евангелието на Лука, където евангелистът говори за 12-годишния Исус, е неизбежен. (Същият сюжет е разработен много по-подробно в апокрифното "Евангелие на Тома" .(2) съществуват 2 "Евангелия на Тома", като намереният неотдавна в Египет коптски вариант не съдържа тази версия за Христос. Гресмън, автор на специално изследване за египетската приказка и за нейния паралел в Евангелието на Лука твърди, че може би египетските евреи са я пренесли тези мотиви от Александрия в Йерусалим, който бил тясно свързан с египетската държава, но е възможно текстът да е дошъл и от Мемфис, където редом с гърците по това време - епоха на космополитизъм за Египет - живеели юдеи и други семити./H. Gresman Vom raichen Mann und armen Lasarus, Berlin, 1918/) Подобна аналогия може да бъде направена и между приказката за пребиваването на Сатни-Хаемуас със сина си Са-Озирис в предизподнята и евангелската легенда за бедния Лазар. Прилагам следния преразказ от приказката по превод на М. Коростовцев: "И ето, чул Сатни-Хаемуас горестни вопли и гласове на оплаквачки. Погледнал той от терасата на дома си и видял, че погребват богаташ. Карали го към пустинята с всевъзможни почести, а оплаквачките силно плачели и нареждали. След това погледнал за втори път от терасата на дома си и видял погребение на бедняк. Носели го от Мемфис към града на мъртвите, увит в проста рогозка, и никой не го съпровождал в последния му път. Тогава казал Сатни-Хаемуас: " Нека Озирис, повелителят на Аменти, направи така, че да ми въздадат заслуженото в Аменти, както го въздават на онзи богаташ, когото погребват с плачове и ридания;да ме отмине участта на онзи бедняк, когото отнасят към града на мъртвите без почести и церемонии!" Но малкият му син Са-Озирис му отговорил: "В Аменти ти ще получиш същото, каквото ще получи там беднякът, и ще те отмине в Аменти участта, която очаква там онзи богаташ..." Когато Сатни-Хаемуас чул това, сърцето му се преизпълнило с печал и той попитал: "Какво чуват ушите ми? Нима това са думи на син, който обича баща си?" И му отговорил малкият му син Са-Озирис: "Ако пожелаеш, ще ти покажа каква участ очаква в царството на мъртвите онзи бедняк, когото никой не оплаква и онзи богаташ, който всички оплакват." И ето, хванал той баща си за ръка и го отвел в града на мъртвите на края на Мемфис. Отвел го на непознато място, спрял се и произнесъл някакво заклинание. Земята под краката им се разтворила и те влезли в някаква тайнствена гробница, изсечена в скалите. Имало седем големи зали, препълнени с хора с всякакви звания. Са-Озирис превел баща си през първите три зали и никой не ги спрял. Когато стигнали до четвъртата зала, видял там Сатни-Хаемуас множество хора, които усуквали въжета, а магарета зад тях изяждали въжетата. Имало и хора, които протягали ръце нагоре и напразно се опитвали да достигнат до хляба и водата, закачени над главите им. А в същото време други хора копаели дупки под краката им, за да не могат първите да стигнат до храната. Следвайки сина си, Сатни-Хаемуас пристъпил в петата зала и видял там чистите души, заели почетните си места. А онези, които били извършили някакво злодеяние, се тълпели пред вратата на петата зала и молели за прошка. А долният шип на вратата бил забит в дясното око на някъкъв човек, който се молел и силно стенел, когато вратата се отваряла и затваряла, и шипът се превъртал в окото му.(явно това е най-тежкото наказание, трябва да се напомни, че едни от най-неприятните и смъртоносни болести в Египет са били именно инфекциите на очите, б.моя) Стигнали до шестата зала и тук Сатни-Хаемуас видял божия съд в царството на мъртвите. Всеки бог седял на мястото си и пазачите в царството на мъртвите съобщавали присъдите. Следвайки сина си, Сатни-Хаемуас преминал в седмата зала и видял там великият бог Озирис. Той седял, възкачен на трон от чисто злато. До лявото му рамо стоял Анубис, до лявото стоял Тот... И всички богове стояли от ляво и от дясно. Пред тях имало везни, на които боговете от съда в царството на мъртвите измервали стореното от хората добро и зло... Ако злото било повече, сърцето на човека било хвърляно на кучето на върховния бог, което мигом го изяждало и душата вече не можела да се преражда отново на земята. Ако боговете преценявали, че добрите дела на човека са по-големи от сторените от него злодеяния, те го въвеждали в съвета на боговете, душата му се отравяла към небето и пребивавала там сред чистите души. Ако боговете отсъждали, че злодеянията и добрите дела на човека са равностойни, те го изпращали при каещите се души, които служат на бог Сокар-Озирис. И още Сатни забелязал един човек с благороден вид, облечен в одежди от най-фино платно. Той стоял близо до Озирис, на едно от най-почетните места. Дивял се Сатни-Хаемуас на видяното, когато застанал отпреде му неговият син Са-Озирис и му казал: "Татко мой Сатни! Виждаш ли онзи благороден човек, който седи близо до Озирис, облечен в одежди от най-фино платно? Това е същият бедняк, който ти видя да изнасят от Мемфис, увит в обикновена рогозка, и когото никой не изпращаше. Но в земния си живот този човек е имал съвсем малко щастливи дни. И ето, боговете повелиха пред лика на Озирис да се даде на бедняка погребалното облекло на онзи богаташ, който ти забеляза да изнасят от Мемфис с големи почести... И онзи богаташ бе изправен пред съда в царството на мъртвите. Отсъдиха, че злото, извършено от него, е по-голямо от доброто. Решиха той да бъде наказан в царството на мъртвите. Ти го видя! Шипът на вратата е забит в дясното му око. Гледай, татко мой Сатни! Душите им се изправят пред съда в царството на мъртвите и ако те са правили добро на земята, тук им въздават добро, ако са правели зло, тук ще им въздавата зло. Така е открай време и така ще бъде во веки веков..."(Край на цитата) Този изключително интересен и поучителен текст е последното звено от развоя на египетската идея за задгробния съд. В случая се изключва влиянието на християнската идеология върху тези представи - египетските корени водят началото си от дълбока древност, а по времето, когато е написан този демотичен папирус(ок. 50г.сл. Хр) Евангелията все още не са съществували. Силно е влиянието обаче, което е изпитал средновековният апокриф "Ходене на Богородица по мъките" от много по-древните египетски текстове. В християнския апокриф Богородица е личност, близка до Бога -същото се наблюдава и при връзката между Са-Озирис и Повелителят на Аменти(царството на мъртвите). И в двата случая във владенията на смъртта се влиза с помощта на последници - в случая с християнската легенда това са ангели и архангели,чиято роля не е описана съвсем ясно,докато в коптската легенда попадането в подземното царство се осъществява чрез магическата сила на детето - чудо. В предизподнята Богородица вижда седем зали, в които се мъчат на грешниците, Сатни-Хаемуас също изброява седем зали, но в неговия случай в седемте зали се осъществява и съда над душите, и управлението на системата, и самият Ад, докато християнската представа е доста по-усложнена и хаотична.(Вероятно по причина на множеството легендарни течения, залегнали в основата на апокрифа) Съществува общо и между защитата на моралните ценности, които прокламира пътешествието из Ада на Богородица и съответното пътуване на върховния жрец на Мемфис, като прави впечатление и демократизмът на двете легенди, които не щадят богатите, извършили много грехове и пренебрегнали тези ценности. (Все пак в "Ходене на Богородица по мъките" се среща и момент, в който в мъките адови се намират и духовници, престъпили прокламираните от самите тях закони, нещо, което не може да се намери дори и в официалната литература и вероятно идва от влиянието на богомилска или друга секта върху преписвачите на апокрифа) Налице е пример за изключителна приемственост между цивилизациите, поне що се отнася до фундаментални за човечеството идеи, каквато е идеята за справедливия задгробен съд. В египетския мит справедливост и безсмъртие за мъртвия се постигат чрез делата на сина на покойника - само чрез неговото "узаконяване" на мястото на бащата се постига възстановяване на реда и справедливостта в света на египтяните. Според християнското учение в края на приказката за ходенето на Богородица по мъките върховният бог все пак ще се смили над грешниците - и това ще направи не кой да е, а неговото второ лице - неговият син, който ще застане над вечната опозиция грях - възмездие, за да бъде достигната великата идея за опрощението, която ще бъде осъществена (както в апокрифа, така и в самото християнско учение) от Исус Христос, синът Божи, приел човешки образ, за да спаси чрез изкуплението си света. БЕЛЕЖКИ: (по М. Коростовцев) 1. И.С. Кацнелсон "Фараон Хуфу и чародей", Москва, 1958, стр.149 2. А.И. Яшмицкий, "Из славянских рукописей, Апокрифическое Евангелие ап.Фомы в славянских списках - " Ученые Записки Московского университета", отдел "Историко - Филологический", Москва, 1899г., стр. 93-106 ОСНОВНИ ИЗТОЧНИЦИ: М. Коростовцев, "Религията на Древен Египет", ИН "Шамбала", С. 1999, стр 334-340 И. Богданов, "Безсмъртни слова", С.1980, стр. 83-86



Гласувай:
0



1. eloiz - Коментарите разрешени)
29.05.2008 12:20
Е, съвсем мъничко си краен, но пък ми беше много полезно това за годините на Исус, човек понякога се отплесва и не се сеща за такива неща. А "Книга на мъртвите" не е от средните векове, със сигурност, освен ако нямате предвид Средното царство? Но доколкото ми е известно тази книга се оформя като такава едва през Новото царство. През Средното царство се обособяват текстовете на саркофазите.
Така или иначе благодаря!)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1651184
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031